Кофеиново-тауриновата химия на Pit Bull-а и половинлитровата чаша кафе все още удавят остатъците на неделното утро. Сигурно вече съм се отровил от никотин и катран - наближава обед, а неочакваното събуждане преди повече от 6 часа продължава да процежда кошмарите на присънилите ми се тела в градски автобус. Не съм отмил потта им, не съм влизал под душа, не съм посегнал към пречистващата струя на неделята. ... Мазохистично стискам автобусната миризма в съзнанието си, сякаш на дъното на похотта й ще открия семенце нирвана.
... Цигара...
Казват, че това били симптомите на кризата на средната възраст. Кой го е казал, никой не помни... пък и да помнеше, едва ли би измислил по-модерно клише.
След малко ще трябва да се подчиня на биологичните си неизбежности и да поставя някакъв екологично нечестив хранителен продукт в средно-възрастното си тяло. След това ще се опитвам да чистя натрупания на гроздове през седмицата душевен спам. Ще си мисля, че мяркам какво става на телевизионния екран и ще пропускам световния прах през сетивата си. Ще изпия чаша-две джаз и ще се опитам да усвоя лактозата му... нали на такава възраст тя вече не се обработва. ...По някое време ще се хигиенизирам за следващата 7-дневна порция хаос. Дано пералнята успее да изчисти пясъка на предходната седмична делова пустиня.
... Центрофуга...

Все още съм дете-цвете, макар и само в случките и образите от прекалено натежалата ми памет.

... А някъде край морето подрънква пияна китара, опитваща се да удължи първото юлско утро до безкрая на неизписаните страници.

"А някъде край морето подрънква пияна китара......................." :))